24 Март 2020г.- Световен ден за борба с туберколозата

Световният ден за борба с туберкулозата се отбелязва от 1966г. На този ден през 1982г. немският бактериолог Робърт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. За това си откритие той получава Нобелова награда за физиология и медицина. В миналото заболяването е било проблем предимно на населението на бедните страни. В момента то е разпространено в почти всички развити държави в света.

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и други).

ПРИЧИНИТЕЛ НА БОЛЕСТТА

Причинител на болестта е туберкулозният бактерии.
Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерии издържа до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.

ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАРАЗА И НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

  • Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии както с храчките.
  • Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренесе и чрез праха по стаите и улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни.
  • Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти – чрез консумация на мляко и/или месо, от болни крави при недостатъчна температурна обработка.
  • При консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца, месо от птици или свине, които не са под ветеринарен контрол.

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • Кашлица – тя може да продължи месеци, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна и мъчителна;
  • Храчене – болните отделят храчки, понякога примесени с кръв;
  • Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
  • Температура – болните имат слабо повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци), като е възможно заболяването да протече и без температура;
  • Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
  • Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
  • Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
  • Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
  • Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно – в около 15% от случаите. При възрастни хора тя често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.

РИСКОВИ ФАКТОРИ, КОИТО БЛАГОПРИЯТСТВАТ ЗАРАЗЯВАНЕТО С ТУБЕРКУЛОЗА

  • Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
  • Пребиваване продължително време в затворени помещения;
  • Пушене и злоупотреба с алкохол;
  • Съпътстващи заболявания като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии и др.); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други;
  • Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;
  • Намалени съпротивителни възможности на организма като: прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.); непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната; хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; някои физиологични състояния, при които са намалени защитните сили на организма (пубертет, кърмене, бременност и други);
  • Носителство на вируса на СПИН.

ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от по-горе изброените симптоми на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции;
  • Отказване от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол;
  • Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); добра лична и обществена хигиена;
  • Водене на здравословен начин на живот;
  • Консумация само на хранителни продукти (месо и мляко), преминали здравен контрол;
  • Имунизация с ваксината БЦЖ Важно средство за предпазване от туберкулоза е прилагането на БЦЖ-ваксина.
  • Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето – поставя до 48-ия час след раждането на бебето. Новородените се имунизират в родилния дом, преди изписването им.
  • На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново.
  • На 7 и 11 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация с БЦЖ.


 Важно е да се знае, че туберкулозата е лечима болест, особено при ранното й откриване!

В България средствата за диагностика и лечение на болните с туберкулоза, както и на лицата с латентна инфекция се осигуряват от бюджета на Министерство на здравеопазването и са безплатни за пациентите, независимо от здравно-осигурителния им статус.

РЗИ – Кюстендил

Дирекция ОЗ отдел ПБПЗ